Просто се случи

Дубрутру .) Oтдавна не се бях вясвала тука, щото по принцип не съм много по дневниците, били те хартиени или електронни... ама ми се прищя, ей тъй отникъде, да седна да попиша малко - барем някой седне го прочете (аз знам, че няма, ама здраве да е ,)
Такаааа, общо взето в живота ми станаха много случки и обрати, някои за добро, други за лошо... оназ долна мижитурка, дето беше "Човекът", вече отдавна е изритана от живота ми (благодарение на брат ми, който ме накара да сваля проклетите розови очила и да видя за кфо, аджаба, иде реч и колко тъпо може да бъде едно (тогава)15-годишно лигавне - мерси бате ,). Докато отново се виждах с едно бивше гадже (не изритания, едно отпреди 3-4 години) се опитах да пробвам от секс-за-една-нощ връзките - няма нужда да казвам, че хич не се получи, явно напук на себе си искам някого до мен за по-дълго време от едно чукане .) С въпросното гадже ич и не помислях даже за сериозна връзка, просто защото той и сериозността се обичаха като дявола и тамяна .) Просто ми беше хубаво да съм с него, но си казах "Моме, помниш ко стана предния път като лапна по него, ся си стой на гъза, дан става пак каша без Маша". Обачеееее... се оказа, че май тоя път ше стане точно обратното - типажа почна да ми ги разправя едни приказки, започна да ме води заедно с него, когато се срещаше с приятелите си, когато говореше по телефона, не казваше "с едно девойче/мацка/мома", а "с Елито" .) Бях си казала нещо обаче, така че просто го възприемах като неангажираща връзка, като хубаво прекарано време, докато чаках да видя кво и колко остро нещо ше ми подложи под гъза оназ кака, уважаемта гуспойца Съдба .p  Тоз път девойката беше изключително благосклонна към moi с крайния резултат, макар че, естествено, не мина и без гадните номерца .) Такам, значи проблемът беше в това, че Той беше гадже на една от малкото много близки до мен персони. Още по-големият проблем беше, че винаги, дълбоко в себе си, аз исках човек като него - непоправим романтик и все пак дивак .) Докато бяха заедно, почти постоянно се засичахме, дори когато тя имаше някаква работа, ме оставяше с него и просто си лафехме .) Беше ми приятно, защото, въпреки че ми се щеше аз да съм на мястото на девойката, аз им се радвах - радвах им се за това, че те бяха идеалната двойка - красиви, влюбени и прочие .) А той бе просто момчето мечта - всяко негово действие или дума бяха пропити с искреност и обожание към момичето отсреща, всеки жест издаваше колко много е важна девойката за него, той бе момчето с плюшените рози... Никога не си и помислих да разваля тази тяхна приказка, защото и тя, и той ми бяха много близки - всичко си споделяхме - проблеми, радости, усмивки, бири .)
Ала мацката имаше един проблем - не можеше да поддържа сериозни връзки, не можеше да види и оцени това, което съдбата й бе поднесла на тепсия. Не беше така само с него, предишните й връзки също завършваха по един и същи начин - просто срещаше някой тип, забиваше се с него и отебаваше. Така стана и този път. Аз знаех всичко, знаех, че тя му е изневерявала много пъти с много хора, защото всеки път след това тя идваше при мен и си изливаше всичко - как й било гадно, че го направила, ама не можала да се сдържи, как нямало да го направи повече и прочие, и прочие... По-късно разбрах, че и той е знаел част от историята... Странното беше, че за първи път, откакто я познавам, за пръв път от тези 5 години, за първи път, откакто познавах почти всичките й гаджета, на мен ми стана гадно.... Той правеше всичко за нея, буквално, дори й написа песен (Боже, толкова исках някой да напише песен за мен!), беше винаги до нея, подкрепяше я, обичаше я, по дяволите... А тя се заби с един тип и го отеба, same old shitty story... Когато отидох в онзи мъглив, дъждовен и студен ден в дупката, когато той обърна към мен лицето си, с един поглед, впит в сиво-зелените му очи разбрах какво ще ме попита, още преди да го е направил:
-Знаеше ли?...
Ама разбира се, че знаех! Знаех всичко, защото тя предишния ден ми беше казала "С Томи нещата нещо не вървят... обаче срещнах един сладур..." Знаех и какво ще направи, въпреки, че се опитах да я разубедя, както много пъти преди това, но тя не ме послуша. Знаех, знаех, но... -Какво да знам? - просто не успях да кажа "Да"...
-Роси...Тя... Виж! - sms-ът беше просто и ясно написан, без никакви увъртаници или извинения. Ръцете му трепереха, когато взе от тютюна ми, затова предложих аз да му свия папироска. Изпихме по бира, поговорихме си, той сякаш че ли се поуспокои малко, вече не трепереше толкова много. Дойде и приятелят му, с когото малко по малко успяхме да го развеселим.
След това не се видяхме близо седмица. А после... после просто се случи .) Не знам как стана, не бях обмислила какво да правя, ако нещата протекат по този начин, защото изключвах тази възможност. Знаех, че още му е кофти, приемах го просто като най-добрият ми приятел, не исках да му се натрапвам, все пак тъкмо беше скъсал с най-близката ми приятелка. И все пак се случи .) Сега като се замисля, може би тя е човекът, на когото трябва най-много да благодаря, че ми даде шанс, макар и неволно, да изпитам чувства, които си мислех, че съм изпитвала, ала преди бяха само лъжа. Този път ще бъде различно, този път Е различно, защото... ами защото просто се случи .)

Либоф, либоффф...

...и така стигнах до въпроса- защо всичко не свършва като в някоя от ония комедиики, дето всички вършат глупости, ама накрая сичко завършва с "аnd they lived happly everafter!!!", главната героиня/герой си намира soulmate-а и сичко е любоф и сърчица... Що и в истинския живот не става така, а?

Пък си мислех, бах мааму, от 14 години съм се сама на 14.02, ей тая година, 15-тата, най-сетне ше съм си с Човека!!!... хахаха, като се сетя колко много си вярвах, как се надявах наистина да е тъй... а то се оказа, че "Човека" май няма да е с мене, а с... неговата... хм... мома



Май и таз година ше пратя на майната си Свети Валентин с неговите сърчица и плюшени меченца и пак ше има "Чистит Трифон Отрезааааааан!!!!Наздравииииииииииииии!!!!"

Даскалото SUX!

Абе вие сега кат го прочетете това и ше си кажете: "Айде пак тия тийнейджърски глупости!" ама не е така! Знайти ли колко е трудно в тфа даскало веееее:(((((( Скъсваш си гъза да свириш и учиш по n-брой предмети, а накрая получаваш един голям... абе сещате се кфо точно. Бахти лудницата!!! Даскалити таквиз интриги въртят, че лошу да ти стани!!! Пък кат са сетя колко са радвах, чи са ма приели... И уж Държавно Музикално, с престиж и репутация, най-добите дечица оттам излизат... а то кфо става- разни джанки ходят по тавана да се боцкат, от остатъците на разни прахчета в кенефа мож да си напрайш цял каталог за синтетични боклкуци, крадат се телефони, касетофончета, пари и т.н и т.н. ... все пак аз, мили мои читатели, стигнах до заключението, че Националното Музикално Училище "Любомир Пипков" IS ONE BIG SHIT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Have a fucking nice day (or nice fucking day:) and don't bother(:

Here I go again on my own

е тука съм вече, имам си блог кат сички останали:D имам си бира у хладилника, котарака е на терасата и в къщата няма съвсем никой, който да ме интересува (освен бирата и щайгата де:) за таз вечер сигур ше е тфа от мене, дами и господа, айде лека и мека,фнимавайти с граховото зърно под дюшека и наздрави(: